Един от най-досадните навици при работа с AI е да започваш всеки разговор от нулата: качваш логото, брандбука, шаблона, обясняваш кой си, за кого е документът и какъв тон искаш. После, на следващия ден — пак.
Когато подготвяш материали едновременно за собствения си бранд и за няколко клиента, това бързо става не само досадно, но и рисковано: достатъчно е веднъж да сбъркаш файла и офертата на един клиент излиза с цветовете на друг.
Решението, което използвам, са Projects в Claude.
Какво е Project
Project е отделно работно пространство с три неща:
- База от файлове — документи, шаблони, брандбук, примери, код. Всичко, което Claude трябва да „знае“ за тази работа.
- Инструкции — постоянни правила, които важат за всеки разговор вътре в пространството: тон, формат, език, какво никога да не прави.
- История — разговорите остават групирани по проект, а не в един безкраен списък.
Всеки нов чат вътре в Project-а започва с този контекст. Не качвате нищо наново и не обяснявате кой сте.
Как го организирам
Правилото е просто: един клиент или една идентичност — един Project.
- „AK — Сайт и бранд“ — брандбук, лога, шаблони, текстовете на сайта.
- „[Клиент] — Документация“ — шаблон на клиента, речник на термините, примерни документи.
- „Оферти“ — ценоразпис, структура на офертата, стандартни условия.
Името трябва да казва какво има вътре. „Работа“ и „Нов проект 3“ след месец не казват нищо.
Какво пиша в инструкциите
Добрите инструкции отговарят на пет въпроса:
- Кой съм аз и в каква роля работя тук.
- Каква е типичната задача — документация, оферти, текстове за сайта.
- Тон и език — например „на български, на „вие“, без маркетингови суперлативи“.
- Формат на резултата — шаблон, структура, дължина.
- Какво никога да не прави — да не измисля цени, да не използва цветовете на друг бранд, да не превежда имената на продуктите.
Последната точка е най-недооценената. Едно изречение забрана спестява много поправки.
Файловете: имената имат значение
При по-голяма база Claude търси в нея по релевантност, вместо да чете всичко наведнъж. Затова файлът brand-guidelines-2026.pdf ще бъде намерен, а Document (4).pdf — по-трудно. Няколко навика помагат:
- Описателни имена на файловете.
- Един източник на истината — ако има стара и нова версия на брандбука, старата се маха.
- По-малко, но актуални файлове, вместо архив от всичко.
Не само за бранд
Същата логика работи и извън визуалната идентичност:
- Стандарти и процедури — вътрешни шаблони, стил на документацията, изисквания за съответствие.
- Повтарящи се отчети — постоянна структура, всеки нов отчет тръгва от готов контекст.
- Справочна база — колекция от документи по тема, към която се връщате многократно.
Project и Skill — каква е разликата
Двете понятия често се бъркат:
- Project пази какво — контекста около конкретна работа или клиент.
- Skill пази как — начина, по който се изпълнява определен тип задача, еднакво навсякъде.
Пример: skill описва как се прави техническа документация по моя стандарт, а Project-ът на клиента дава неговия шаблон и терминология. Двете се допълват.
Практически детайли
- Projects са налични и в безплатния план, но с ограничен брой. Платените планове позволяват по-голяма база от файлове, а при Team и Enterprise проектите могат да се споделят с колеги с права за преглед или редакция.
- Контекстът не изтича между отделните проекти — и това е точно целта. Клиент А не „вижда“ файловете на клиент Б.
- Не качвайте в Project нещо, което не бихте дали на външен изпълнител: пароли, лични данни, договори с поверителни клаузи. Ако работите с такива данни, използвайте бизнес план с ясни условия за обработката им.
- Функциите и лимитите се променят често. Преди да планирате работа около конкретен лимит, проверете актуалната информация в помощния център на Anthropic.
Накратко
Отделете половин час да настроите проектите си веднъж — по един на клиент или идентичност, с ясни инструкции и подредени файлове. След това всяка нова задача започва от готов контекст, а не от празен лист.